Скандално! Въображаемият свят на Hacko Миков разтьрси зала „Яворов“… поне за няколко минути

Баце , ти извади топки – евала …

Въображаемият свят на Hacko Миков разтьрси зала „Яворов“… поне за няколко минути

Спортист №1 при юношите – гимнастикът Наско Миков, успя да направи нещо, което малцина политици могат: да накара цяла зала „Яворов“ да млъкне… и да се замисли. Поне за кратко.

В разгара на тържествената скука, Наско реши, че микрофонът няма да е просто декоративен елемент, и го отне от ръцете на леко стъписаната водеща. С усмивка, но с глас като от финал на световно първенство, той обяви:

„Искам да ви пренеса в един въображаем свят! Свят, в който треньорът не е принуден да работи на още две или три места, за да може да си позволи… автобусен билет до залата. Свят, в който спортният треньор е финансово обезпечен и може спокойно да се фокусира върху качеството на своите възпитаници, вместо да редува тренировки със смени в денонощен магазин.“

В този момент политиците в залата се спогледаха гузно, климатикът мистериозно спря да работи, а някои от присъстващите се препотиха поне три пъти – веднъж от срам, два пъти от неловкост.
Водещата направи героичен опит да си върне микрофона, но бързо осъзна, че срещу гимнастик във форма няма шанс. Тя се изчерви – от притеснение или от истината, историята още спори.

Публиката, от своя страна, слушаше със захлас. Хората в залата започнаха да си представят един нов Благоевград – такъв, в който в топ 3 на „Спортист на годината“ виждаме олимпийски спорт, плуване или поне някой, който е виждал басейн не само по телевизията.

Но, уви.
След като Наско Миков приключи своето пътешествие из въображаемия свят и микрофонът най-сетне се върна в законния си притежател, реалността удари като лошо приземяване. За пета поредна година челната тройка на „Спортист на годината“ в Благоевград беше заета от трима състезатели от неолимпийската версия на Вергил и Тошо от таекуондо клуб „Фолкън“. Традицията си е традиция – не се пипа.

Иначе, за да сме честни, организацията на тазгодишната церемония беше на добро ниво. Кметът положи усилия да бъдат наградени максимален брой участници, включително и такива, които вероятно не знаеха защо са там, но изглеждаха щастливи.
Уважение получиха и най-малките бъдещи шампиони на Благоевград – децата на града, които все още вярват, че спортът е за медали, а не за оцеляване.

А въображаемият свят на Наско Миков?
Той остана някъде между аплодисментите, потта на политиците и микрофона, който за малко каза повече истина, отколкото му е позволено.