Ще изкажа лично мнение, което НЕ ЗАДЪЛЖАВА никого да го приеме

Като човек, който от 12-годишен (още от 2013 г.) се бореше да бъде част от ГЕРБ, днес ми е болно да виждам до какво ниво стигна партията. За мен това не е просто политическа формация – това е кауза, в която съм вложил години, усилия и вяра.

Нека бъда ясен – лидерството на г-н Борисов за мен не подлежи на коментар. ГЕРБ без него не е ГЕРБ.

Но точно защото държа на партията, смятам, че е време да си кажем истината – открито и честно.

Както вчера каза един добър приятел и член на ГЕРБ – Асим Адемов, много хора днес споделят болката и разочарованието си от резултатите. И това не трябва да бъде подминавано.

Истината е, че в много структури партийната работа отслабна. Загуби се връзката с хората, активността намаля, а на места дори липсва реален организационен живот.
И това няма как да не се отрази.

Друг сериозен проблем е умората от едни и същи лица. Хора, които с времето са загубили доверието на симпатизантите, но продължават да бъдат налагани.

Но има и още нещо, което много демотивира хората по места.

Когато кандидати без връзка с региона и с по-нисък личен резултат влизат в Народното събрание само защото водят листи, а местни хора с по-висока подкрепа остават извън него… това трудно се приема.
Това убива мотивацията.
Кара хората да се питат има ли смисъл от усилията им.

А истината е, че без силните местни структури ГЕРБ няма как да бъде силен.

Има и други проблеми – лоша вътрешнопартийна комуникация, кадрови грешки, усещане за откъсване от хората.
И да… всички знаем и за онова „главно Д“, което също изигра своята роля за негативите, които понесохме.

Може би ще бъда критикуван за тези думи.

Но те трябва да се кажат.

Защото за разлика от много новодошли „натегачи“ в партията, аз съм бил част от нея в най-трудните моменти. Бил съм там, когато беше трудно да защитаваш ГЕРБ.
Давал съм всичко от себе си и ще продължа да го правя.

Но това не означава, че не мога да имам позиция.
Лоялността не означава мълчание.

Освен да благодарим на тези, които ни подкрепят, трябва да намерим сили да се извиним на онези, които сме разочаровали.
Да бъдем по-смирени. По-близо до хората.

Време е да свалим розовите очила.
Да се обединим.
И да започнем да възстановяваме структурите си, за да постигнем още по-добър успех на местните избори догодина.

И не трябва да забравяме, че тази година предстоят и президентски избори – избори, които на всяка цена трябва да бъдат спечелени от проевропейски кандидат.
Ако искаме успех – той няма да дойде сам.

ГЕРБ може да бъде силен отново.
Но само ако си направим изводите..